Без цветя на първия учебен ден?
Обичам българските учители и имам вяра, че им дължа почитание. Защото с изключение на мои учители, те са учители и на децата ми. А през днешния ден повече от всеки път се нуждаем от положително обучение и отдадени на специалността си учители. И независимо дали на първия образователен ден ще изберем да им занесем стръкче цвете от градинката до блока, хубав букет от цветарницата в лъскавия мол, текстилните цветни лалета на Ваня и Криси, или ще предпочетем да сме в крайник с модата и да дарим спестените от цветя пари на заболели и нуждаещи се, те – нашите учители, ще бъдат горди с нас.
Учителите нямат потребност от нашите цветя, бонбони и дребни подаръчета, само че имат потребност от признателността ни. Те често броят стотинките, тъй като са направили съзнателния избор да влизат всеки ден в шумните класни стаи, където ги чакат децата ни, с цел да предадат както част от знанията си, по този начин и част от сърцата си. И както споделя една моя приятелка, също учителка, тя никога не се е радвала на самите цветя, а на детското неспокойствие, с което малчуганите се доближават към нея и ѝ подават стръкчетата любов.
Това е един момент на свързване, който е покъртителен, гальовен и неописуем като страст. И той е еднообразно значим и за децата, и за учителите.
Тя към момента счита, че най-скъпият букет през всички тези години на учителстване е този от жълти рози от кварталната градинка, тъй като детето, което ѝ ги е поднесло, е знаело, че това са ѝ обичаните цветя. И още си спомня изподраните ръчички на момиченцето. Защото за нея те са знак на " цената " на демонстрираната обич.
И в този смисъл – похвално е, че дадени районни просветителни организации или сдружения от учители насочат зов към родителите да не купуват цветя за първия образователен ден, а да дарят парите на нуждаещи се. Но ми се коства някак ненужно. Не тъй като нямам доверие в силата на благотворителността, не тъй като не съм деен донор от години, не тъй като не си давам сметка, че откъснатите цветя увяхват бързо, а тъй като си мисля, че цветята и благотворителността са двете страни на една и съща монета – тази на любовта и признателността.
Вярвам, че не е редно да предлагаме на децата концепцията, че благотворителността се конкурира с деянията на внимание и любов. Напротив, да обичаш хората, които са значима част от живота ти, е също толкоз значимо, едвам подкрепяш тези в неволя.
Не е нужно да купуваме за първия образователен ден скъпи букети, не е нужно и да купуваме изобщо цветя, в случай че за нас това е ненужно. Но в случай че и вие като мен в ролята си на родители смятате, че не бихте лишили децата си от насладата да изберат персонално и да подарят цветя на учителите си, тогава не слушайте апели и организации. Отидете с децата, изберете букетите и споделете радостните трепети на първия учебен звънец. А по-късно поговорете с децата си. Разкажете им за тези техни връстници, които нямат родители, хубави облекла и скъпи играчки. Разкажете им за тези заболели деца и възрастни, които разчитат на всички нас, с цел да имат късмет за живот. И им помогнете дружно. Но не за сметка на жеста към учителите. А тъй като точно нашите учители ни учат на добрина и човещина.
Цветните лалета на Ваня и Криси - направени със смисъл и доста обич
Учителите нямат потребност от нашите цветя, бонбони и дребни подаръчета, само че имат потребност от признателността ни. Те често броят стотинките, тъй като са направили съзнателния избор да влизат всеки ден в шумните класни стаи, където ги чакат децата ни, с цел да предадат както част от знанията си, по този начин и част от сърцата си. И както споделя една моя приятелка, също учителка, тя никога не се е радвала на самите цветя, а на детското неспокойствие, с което малчуганите се доближават към нея и ѝ подават стръкчетата любов.
Това е един момент на свързване, който е покъртителен, гальовен и неописуем като страст. И той е еднообразно значим и за децата, и за учителите.
Тя към момента счита, че най-скъпият букет през всички тези години на учителстване е този от жълти рози от кварталната градинка, тъй като детето, което ѝ ги е поднесло, е знаело, че това са ѝ обичаните цветя. И още си спомня изподраните ръчички на момиченцето. Защото за нея те са знак на " цената " на демонстрираната обич.
И в този смисъл – похвално е, че дадени районни просветителни организации или сдружения от учители насочат зов към родителите да не купуват цветя за първия образователен ден, а да дарят парите на нуждаещи се. Но ми се коства някак ненужно. Не тъй като нямам доверие в силата на благотворителността, не тъй като не съм деен донор от години, не тъй като не си давам сметка, че откъснатите цветя увяхват бързо, а тъй като си мисля, че цветята и благотворителността са двете страни на една и съща монета – тази на любовта и признателността.
Вярвам, че не е редно да предлагаме на децата концепцията, че благотворителността се конкурира с деянията на внимание и любов. Напротив, да обичаш хората, които са значима част от живота ти, е също толкоз значимо, едвам подкрепяш тези в неволя.
Не е нужно да купуваме за първия образователен ден скъпи букети, не е нужно и да купуваме изобщо цветя, в случай че за нас това е ненужно. Но в случай че и вие като мен в ролята си на родители смятате, че не бихте лишили децата си от насладата да изберат персонално и да подарят цветя на учителите си, тогава не слушайте апели и организации. Отидете с децата, изберете букетите и споделете радостните трепети на първия учебен звънец. А по-късно поговорете с децата си. Разкажете им за тези техни връстници, които нямат родители, хубави облекла и скъпи играчки. Разкажете им за тези заболели деца и възрастни, които разчитат на всички нас, с цел да имат късмет за живот. И им помогнете дружно. Но не за сметка на жеста към учителите. А тъй като точно нашите учители ни учат на добрина и човещина.
Цветните лалета на Ваня и Криси - направени със смисъл и доста обич
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ